“… денем четял до забрава в стаята си, но двамата с Пиньо там не влизали, сякаш ако се затворела между четирите стени, любовта им щяла да заприлича на бягство или на нещо забранено – навън в присъствието на морето, огромното му дишане, вълнението му на живо същество с гигантски размери ги карало да се чувстват защитени, а мисълта, че свидетели на тяхната любов са безкрайните пространства на водата и небето я правела да изглежда несвършваща като тях, сякаш нищо лошо не може да се случи вече на този свят…”