“… и дълго мълчаха, загледани в синята далечина, и Пиньо внезапно почувства, че с него е спокойно и безкрайно да мълчиш, защото той мълчи като морето, като небето, като планината. И че думите не вършат кой знае каква работа, ако мълчанието на хората е по-значимо от тях.”