“Веднъж по здрач татко стоеше на хълма и един прилеп влетя право в обятията му. Татко застина и прилепът пропълзя под палтото му, увисна надолу с главата и заспа. Татко не мърдаше. Занесохме му вечерята и той се нахрани много предпазливо. Не биваше да говорим. След това прибрахме чинията, а татко остана навън, докато се стъмни. Тогава прилепът излетя за малко и пак се върна при него. Но сега остана за съвсем кратко – нещо като жест на учтивост.”