Petya > Petya 's Quotes

“Ако медиите изчезнат, терористите ще се окажат безработни.”
― Amélie Nothomb, Le Voyage d'hiver

“Докато не започнем да изпитваме радост от чуждия провал, все още можем да се гледаме в огледалото, без да изпитваме срам. Насладата от нечия посредственост е върхът на посредствеността.”
― Amélie Nothomb, Le Voyage d'hiver

“Аз, нелегалният бежанец, им напомням това. Празнотата. Случайността, от която са съставени. На всички. Именно затова ме мразят. Защото скитам из градовете им, защото живея нелегално в разрушените им постройки, защото приемам работата, която те отказват, казвам на европейците, че бих искал да бъда на тяхно място, че привилегиите, които сляпата съдба им е дала, бих искал да получа и аз, изправени пред мен, те си дават сметка, че са късметлии, че са изтеглили щастливо число, че фаталното острие е минало досами задника им, и тогава, щом си спомнят за тази първа и основополагаща случайност, те се вледеняват и вцепеняват. Защото за да забравят празнотата, хората се мъчат да си придадат важност, да мислят, че поради дълбоки и неизменни причини принадлежат към един език, една нация, една област, една раса, един морал, една история, една идеология, една религия. Но въпреки всичкия този грим, всеки път, когато човек анализира себе си, или всеки път, когато нелегален бежанец го доближи, илюзиите избледняват и той вижда празнотата: той би могъл да не е това, да не е италианец, да не е християнин, да не е... Знае вдън душата си, че самоличностите, които е насъбрал и които му придават плътност, той се е задоволил само да приеме, а след това да ги предаде. Просто пясък, който някой е изсипал в него, а сам по себе си той не е нищо.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Ulysse from Bagdad

“Не съм оптимист за бъдещето на света. Проблемът на хората е, че умеят да се разбират, само ако се сплотят срещу другите. Врагът ги обединява. Привидно може да се помисли, че спойката между членовете на една група е общият език, общата култура, общата история, споделените ценности, но всъщност нито една позитивна връзка не е достатъчна, за да спои хората, онова, което е необходимо, за да ги сближи, е общ враг. Погледнете тук, около нас. Пред ХІХ век измислят нациите и цялата нация се превръща във враг, резултат: война на нациите. След няколко войни и милиони загинали, през ХХ в. решават да приключим с нациите, резултат: създаваме Европа. Но за да съществува Съюзът, за да си даваме сметка, че съществува, някои не бива да имат правото да идват тук. Това е все същата стара глупава игра: винаги трябва да има изключени от играта.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Ulysse from Bagdad

“Оттук започва варварството, Саад, когато човек спре да се разпознава в другия, когато определя някои хора за по-низши, когато подрежда човешкия род по йерархия и когато изключва някои от човечеството. И докато има „хора, които имат право” и „хора, които нямат право”, ще има варварство… Цивилизацията сама се издава, щом започне да определя „другите”, „неподходящите”, „развиващите се”.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Ulysse from Bagdad

“През последните векове европейците са ходили почти навсякъде, дълбали са почти навсякъде, строили са почти навсякъде, възпроизвеждали са се почти навсякъде, колонизирали са почти навсякъде, а сега се правят на ощипани, когато някой идва при тях, така ли? Не вярвам на ушите си! Тяхната територия европейците най-безсрамно идваха да си я разширяват при нас, нали така? Точно те започнаха да местят границите. Сега е наш ред и ще им се наложи да свикнат, защото всички ще дойдем при тях, африканци, араби, латиноси, азиатци. Аз, за разлика от тях не преминавам границата с оръжие, войници и благородната мисия да сменя езика им, законите или религията. Не, аз не нападам, не искам нищо да променям, искам само да си открия местенце, където да се сгуша.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Ulysse from Bagdad

“Най-трудното в един спор е не да защитаваш определено мнение, а да го имаш.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Ulysse from Bagdad

“Никога не съм виждал очи да се смеят така, тия негови очи се смеят с цяло гърло и вдигат адска врява.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Qur'an

“Всъщност не ме е страх от непознатото. Но е вярно, че се притеснявам да загубя онова, което познавам.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“Тя винаги ми казваше: "Много съжалявам, обаче аз няма да умра, не съм съгласна и не съм подписвала". Тя се лъжеше.Никой не й беше казвал, че животът трябва да бъде вечен, никой! Тя упорстваше да вярва в това, бунтуваше се, отхвърляше мисълта да се спомине, беснееше, накрая направи депресия, отслабна, спря занаята, остана само трийсет и пет кила, човек би рекъл, че е рибя кост, и се разпадна на парчета. Както виждаш, така и така умря, като всички, но мисълта за смъртта й съсипа живота.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“Това е старото ми мече, то вече няма очи, нито уста, нито нос, загуби половината от пълнежа си и целият е изпорязан. Малко прилича на вас. Осинових го една вечер, когато тъпите ми родители ми донесоха ново мече. Все едно щях да приема да имам ново мече! Ами, както я бяха подкарали, направо да бяха заменили и мен с чисто ново братче.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“Мислите, които не казваш, са мисли, които тежат, вдълбават се, от тях натежаваш, вцепеняваш се, те задръстват мястото за нови мисли и някак те омърсяват. Ако не споделяш, ще се превърнеш в бунище за стари, смрадливи мисли.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“Котките си имат начин да са си били там винаги, дори и ако са пристигнали току-що. Те се движат в свое собствено персонално време. Те се държат така, сякаш човешкият свят е свят, в който просто са се отбили случайно на път за някое вероятно къде-къде по-интересно място.”
― Terry Pratchett, The Unadulterated Cat

“Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“И така, слушай: късно следобеда, когато се събудих, дъждът биеше в прозореца и по покрива: в къщата бродеше някаква тишина и както повечето тишини, изобщо не беше тиха: тя чукаше по вратите, отекваше в часовниците, скърцаше по стълбите, взираше се отблизо в лицето ми и се канеше да експлодира.”
― Truman Capote, Other Voices, Other Rooms

“- Едно време свирех на цигулка - с носталгия каза той, докато гледаше танцуващите пламъци - ...ревматизъм ми открадна цялата музика от пръстите.”
― Truman Capote, Other Voices, Other Rooms

“Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“- Ако се интересувах от онова, което си мислят тъпанарите, нямаше да имам време да се интересувам от онова, което мислят умните хора.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

“Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Хората - които самите са всъщност процес - се боят от това, което е непостоянно и винаги променливо, затова са измислили нещо, което не съществува - непроменливостта, и са сметнали, че това, което е вечно и непроменливо, е съвършено. Затова приписали на Бог непроменливост. И по този начин са загубили способността да го разбират.”
― Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times

“ - Паника? Ти? Спомняш ли си за двата горящи двигателя? Имаше двеста пътници на борда...
- Да, но е много по-трудно, когато няма кого да спасяваш...”
― Romain Gary, Clair de femme

“Когато се събличаше, за да се оставиш на клиента, не вършеше кой знае какво зло... Хората никога не правят зло, когато си събуват гащите... Това е буржоазен морал. Не, за истинските си мръсотии хората се обличат. Дори си слагат униформа или сюртук. Никой никога не е сторил голямо зло по гол задник...”
― Romain Gary, Lady L

“... на тоя свят няма нищо по-жестоко от мъката да не се надяваш на нищо.”
― Haruki Murakami, The Wind-Up Bird Chronicle

“We are all mortal until the first kiss and the second glass of wine.”
― Eduardo Galeano

“В известен смисъл мирогледът на партията се възприемаше най-безусловно от хора, които не бяха способни да вникнат в него. Тях можеха да накарат да приемат и най-грубите изопачавания на действителността, защото те не можеха да схванат напълно чудовищността на онова, което се изискваше от тях, и не се интересуваха достатъчно от обществения живот, за да забележат какво става. Тъй като не разбираха, те запазваха разсъдъка си. Просто поглъщаха всичко и погълнатото не им причиняваше никаква вреда, защото не оставяше следа, точно както житното зърно се изхвърля несмляно от тялото на птица.”
― George Orwell, 1984

“Всъщност за пролите се знаеше твърде малко. Не се налагаше да се знае много. Докато продължаваха да се трудят и плодят, другите им занимания не бяха от значение. Оставени на себе си като пуснатия на свобода добитък в равнините на Аржентина, те се бяха върнали към предишния си начин на живот, който, изглежда, им беше присъщ — една първична форма на съществуване. Раждаха се, израстваха в калта, двайсетгодишни тръгваха на работа, преминаваха през кратък период на разцвет на красота и сладострастие, женеха се на двайсет години, на трийсет влизаха в средната си възраст, умираха в повечето случаи на шейсет. Тежката физическа работа, грижата за дом и деца, дребнавите свади със съседите, киното, футболът, бирата и преди всичко комарът изчерпваха интересите им. Не беше трудно да ги държиш под контрол. Сред тях винаги сновяха неколцина агенти на Полицията на мисълта, пускаха неверни слухове и набелязваха за унищожение малкото индивиди, които преценяваха като потенциално опасни; не се опитваха обаче да им втълпят идеологията на партията. Не беше желателно пролите да проявяват силни политически пристрастия. От тях изискваха само примитивен патриотизъм, на който да могат да разчитат при нужда, за да ги накарат да приемат по-дълги работни дни или по-малки дажби. И даже когато недоволстваха, както се случваше понякога, недоволството им не водеше до никъде, тъй като без обединяваща идея те можеха да го насочат само срещу дребни, конкретни несправедливости. Големите злини убягваха от вниманието им.”
― George Orwell, 1984

“Но на практика такова общество не би могло да остане за дълго стабилно. Защото, ако всички еднакво се радват на свободно време и сигурност, преобладаващата маса човешки същества, които обикновено са затъпели от бедност, ще се образоват и ще се научат да мислят самостоятелно; а веднъж постигнали това, те рано или късно ще разберат, че привилегированото малцинство няма никаква функция, и ще го пометат. В края на краищата йерархическото общество може да съществува единствено върху основата на бедността и невежеството.”
― George Orwell, 1984

“Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it.”
― Terry Pratchett, Reaper Man

“Можем да се обзаложим, че боговете на свят като този не играят шах, и ще спечелим. Всъщност никъде по света боговете не играят шах. Просто не им стига въображението. Предпочитат простичките жестоки игрички „Не достигаш трансценденталност, а отиваш директно в забвение“. Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече“ с криви зарчета.”
― Terry Pratchett, Wyrd Sisters