Natural Novel Quotes

“Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се.
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Да започнеш отначало. Най-тъпият израз, добър за второстепенни романи и касови филми. Да обърнеш гръб на всичко. Да се изправиш, след като си паднал. Воля за ново начало. Глупости.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Ще ми се някой да каже:
този роман е хубав, защото е изтъкан от колебания.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Никога привързаността ни към другите не е толкова силна, колкото в момента, когато ги губим.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Всичко хубаво се случва винаги последната вечер.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Знаех, че никога повече няма да се видим. Тя също го знаеше. Подобна обреченост те кара да изживееш цялата връзка за няколко часа.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“ще изчезна масово

им каза той

ще изчезна масово

им каза

като динозаврите.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Само в детството си можем да получим просветление, само през тези седем години, когато сме оставени на самите себе си. Седем години вън от обществото. Седем години на бездържавност. Седем анархически години. Всеки ден изцяло твой. Всеки ден, подчинен единствено на това да търсиш света за игра.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Пускам си погледа да пасе облаци.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Всеки иска да изкара младостта си адски важна.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Сбогуването ми отне по-малко време, отколкото очаквах.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Защо никой не е изчислил колко тежи една дума. Приблизително. Предполагам, че различните думи имат различно тегло. По дяволите, дразня се от подобни пропуски. Знае се колко тежи поленовото зърно, тази прашинка, а за думата никой не си е направил труда. Дали приема теглото на гласа, който я изговаря, или на мастилото, което я пише? Никаква Естествена история на думите не откривам. Никъде.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“И всички си представяха умирането зиме. Никога лете. Дето викал един, за умиране ли е сега, толкова работа ме чака, нито сено съм приготвил за кравите, нито гроздето съм обрал...”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Какво стои зад тези четири букви. Нищо. Цялата нищета на живота.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Седем бавни години бяло, зелено, червено. Черешата, черешата ще е дървото на българския Буда. Но тук българското хич не е важно. Децата нямат отечество. Тяхното отечество е детството. Затова пък имат отци. А, и отци толкова имат. Отците им ходят на работа, няма ги. Може ли един отец да бъде 8 часа на ден чиновник, зам.-директор, касиер или подлец, а останалите, колко там часа се падат - отец?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Уличните котки проявяват съвсем друга гордост. Избягват близостта, крият нещастието си, шмугват се в мазетата и под колите. Не разчитат на съжалението ни. Чувал съм, че дори домашните котки, като надушат, че идва последният им час, бягат от къщи или се крият в най-непристъпния ъгъл, за да останат сами в агонията си.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Няма да се освободя от онази фраза, докато не я нахраня обилно с информация. Да се надуе като кърлеж, за да ме пусне.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Когато бракът свърши и последният общ сервиз е поделен на две, остава още една подялба, тази на семейните приятели.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Даа, единственото чисто използване на словото е в мисълта. Думите трябва да се мислят. Само да се мислят. Поне за година. Трябва да предупредя Организацията. Знам, че е жестоко, но това е единственият начин. Работите са отишли много напред. Безразборно плодене на имена. Те вече пренасят заразата. Ние не знаем как да ги обеззаразим. Жестока зараза идва, жесток спин. Думи на мъртъвци. Думи, които пресичат човешки отношения, така както се пресича млякото на болна родилка.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Вестникът, както и цигарите, са оправдание за това, че стоиш сам на маса или пейка повече от час. Не бие на очи. Четеш и слушаш какво си говорят хората.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“There is something in this Lametrie, a nice slip of our anthropocentrism. Why should Man be at the hub of all analogies? How would plants describe us, I wonder, what classification would they impose upon us? 'Described by a Plant' sounds like a good title to be used later. I feel we're being watched: by rubber plants, sparrow-grass, bonsai, small date palms, Chinese roses, geraniums and lemon trees. They keep an eye on us.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Сутрин ставам късно. Обличам се и отивам на пазара. Рядко купувам нещо. Обикалям бавно сергиите, разглеждам всички плодове и зеленчуци. Не обръщам внимание на продавачите. Само гледам. Медитирам върху топли цветове и кръгли форми. Наричам това упражнение "витамини за очите". Помага след тежки нощи, в които си гледал само букви.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“И двете истории, разбира се, са измислени. Макар за самия мен те да звучат твърде истински. Седя си в стаята, съчинявам истории и се опитвам да бъда весел. Защо правя всичко това. Защо се опитвам да правя Естествен роман? Заради една жена, която трябва да забравя? За да си спомня как съм живял преди? В тези истории има много география и това ме успокоява.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Cel mai bun mod ca o discuție să fie înfocată este atunci când se evită o temă.”
― Georgi Gospodinov, Un roman natural

“...Un simț al libertății absolute. Un sentiment asemănător poți avea doar în mormânt și la WC. Interesant e că ambele au aproximativ aceleași dimensiuni.”
― Georgi Gospodinov, Un roman natural

“Батьків цікавлять дрібні речі, наприклад, коли саме ти почав ходити. Ніхто не питає, коли ти почав думати.”
― Георгi Господинов, Natural Novel

“І бог, і електрика були для нас однаково незрозумілі. Я відразу прохопився вчительці, що Бог живе в електричних лампочках. Наступного року весь клас знову повели на екскурсію. Того разу до найбільшої гідроелектростанції, з науковою метою. Нам показували велетенські турбіни, залізяки, двигуни і пояснили, що звідси йде електричний струм. Учителька відтягла мене вбік і дуже серйозним тоном спитала, чи я й досі думаю про ті дурниці з електрикою й Господом. Я вже був великий і сказав, що ні. Але вдома, коли вмикав лампу чи плитку, у мене на думці було одне. Бог світив і грів.”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Уся відвага суспільства виливалася саме там, на туалетній стіні.
— Інтимні туалетні революції. От тобі й відвага, от тобі й суспільство. Тільки всираючись від страху, вони напишуть «ганьба Т. Ж.» чи «їбати БКП». Навіть не кажи. Отаке все наше довбане дисидентство. Єдиним громадським місцем, де ці люди протестували, були громадські туалети.”
― Георгi Господинов, Natural Novel

“We will never be loved as much as we were when we were children. This is why childhood is such a cruel time. Its cruelty is in what will come later. Where does this love go after that? Why do we spend the rest of our lives wanting to be loved as we once were? for no other reason than that we exist?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel