“И така, слушай: късно следобеда, когато се събудих, дъждът биеше в прозореца и по покрива: в къщата бродеше някаква тишина и както повечето тишини, изобщо не беше тиха: тя чукаше по вратите, отекваше в часовниците, скърцаше по стълбите, взираше се отблизо в лицето ми и се канеше да експлодира.”