“И за това ми беше мъчно. Че съм забравен и съвсем ще ме забравят. И кой знае — не ти ли разправям всичко на теб, пак забравата да избягна. Макар че — какво да помниш за мен? Нищо не си струва. Може би само едно — че и аз душа носех… Но такъв е светът. Все се гевезим ние със своето над чужди гробове или ако не е точно над гробовете — над чужди съдби, дето са прошумолели и отминали…”