Димитър Кирков > Quotes

“Ах, какви герои сме имали! Ах, какви подвизи сме вършили! Да живее Велика България! — вдигна подигравателно Парашкевов десница подобно запасния офицер. Втренчили сме се в миналото, сякаш не живеем в сегашното. И знаеш ли защо го правим? За да скрием с миналото какви говеда сме в момента! Кой съзнателно, повечето несъзнателно, но така работи гузната ни машинка. Чрез историята искаме да оправдаем собствената си некадърност, мързел и мърльовщина. Тука ни стиска чепикът! И не че миналото толкоз тачим, ами себе си искаме да извиним, че всеки ден проваляме България с личното си поведение. С лошо свършена работа, с кръшкане, с шмекерлъци и бъркотия на всяка крачка.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник

“Виж какво — за друг човек аз не се кълна. От човека всичко можеш да очакваш. Независимо какъв е на вид. Гледаш някой сериозен мъж, разсъдлив, благообразен, пък бил той министър, депутат или професор — гледаш го през деня, че е такъв, ала нощем той става съвършено друг. В мерзост потъва нощем, в смрад и гнусотия. Непредвидимо нещо е нощният човек, дълбока тъма, кладенец без дъно. Ничие око не прониква в него, само може би дяволът и Бог надзъртат там, ама и те с погнуса. И тоя нощен човек ние винаги си го носим в себе си, и на припек слънце той дреме в нас и чака да му дойде редът.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник

“И толкоз! Всички обяснения свършват дотук. Когато жена не те хареса, и на главата си да застанеш, и звездите от небето да й свалиш, всичко друго ще постигнеш, но не и простичката любов.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник

“И за това ми беше мъчно. Че съм забравен и съвсем ще ме забравят. И кой знае — не ти ли разправям всичко на теб, пак забравата да избягна. Макар че — какво да помниш за мен? Нищо не си струва. Може би само едно — че и аз душа носех… Но такъв е светът. Все се гевезим ние със своето над чужди гробове или ако не е точно над гробовете — над чужди съдби, дето са прошумолели и отминали…”
― Димитър Кирков

“Как не се намери някой, още повече се разпали Парашкевов, да ви разкаже не за царе и патриарси, не че най-славни сме били ужким сред славянския род и че най-много земя сме превзели. Ами човек, който да викне: О, неразумни и юроде! Стегни си дома, почисти си улицата, подреди си селището! Честен бъди към своя труд, а не да шикалкавиш, ако някой не ти стои с тояга над главата! Не кради от общото с две ръце, не завиждай на ближния при сполука, не се радвай толкоз много, когато съседът ти пати! Остави най-сетне покойниците на мира — свали шапка пред тях, но със себе си се заеми, че да направиш отечеството си не велико, а достойно!”
― Димитър Кирков, Балкански грешник

“Казваш, късмет съм имал много пъти да почвам живота си на чисто. Знам, че няма човек, който поне веднъж да не е искал подобно нещо. Защо не се родя отново? Защо не стане тъй, че да захвана всичко отначало? Това няма да сторя! Онова няма да река! Такъв и такъв ще бъда, ако нося днешния си акъл. Ама това са празни мечтания в минута на слабост. И не за друго, ами пак да се родиш, в другия край на земното кълбо да идеш, все ще нагазиш в някоя мърсотия, а и ти ще мъкнеш да прибавиш своята мърсотийка. И ако избегнеш предишните грешки, нови ще натвориш. Светът те посреща със зло, а и ти сам не знаеш колко рога̀ има злото в твоята лична природа.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник