“Ако някой ме попита какво ме прави истински щастлива, ще отговоря: числата. Снегът, ледът и числата.
... системата на числата е като човешкият живот. Първо са естествените числа. Те са цели положителни. Числата на малките деца. Но човешкото съзнание се разширява. Детето открива тъгата, а знаеш ли какъв е математическият израз на тъгата?
Отрицателните числа. Усещането за нещо липсващо. Съзнанието се разширява безспирно и расте и детето открива празнините. Между камъните, между мъха по камъните, между хората. И между числата. И знаеш ли накъде води това?Към дробите. Целите числа плюс дробите дават рационалните числа. Но съзнанието не спира дотук. То иска да стигне отвъд здравия разум. Прибягва до толкова абсурдното действие като извличане на корен.
И получава ирационалните числа...
...Това е вид лудост. Защото ирационалните числа са безкрайни. Не може да се изпишат като отношение на цели числа. Те принуждават съзнанието да се стреми към безграничното. А прибавиш ли ирационалните числа към рационалните, получаваш реалните числа. И няма край. Няма никакви граници. Защото на сцената излиза разширяването на реалните числа с имагинерните, квадратните корени на отрицателните числа. Числа,които не можем да си представим, числа, които нормалното съзнание не може да обхване. А щом прибавим имагинерните числа към реалните, получаваме комплексните числа. Това е цифровата система, която прави възможно пълното изследване на формирането на ледените кристали. И е като огромна открита територия. Хоризонтите. Човек върви към тях, а те непрекъснато се отдалечават.
Такава е Гренландия, това е, без което не мога да живея!”