“Гледам го, висок, слаб човек, къде четирисетте, ама всичкото по него бе само мускул. Косата му черна каквото катран, очите му бистри като тия елхи в дерето, пък ръките и лицето му бляди, каквото най-хубавият атински сапун.
Щом влезе, и ханчето ми стана неугледно.”