“Родена съм в Цейлон през 1916 година, във времето, когато духовете ходеха по земята също като хората. Беше преди ослепителният блясък на електричеството и шумът на цивилизацията да ги прогонят в тъмните недра на горите. Те обитаваха огромни дървета, изпълнени с хладни синьо-зелени сенки. В пъстрото безмълвие човек можеше да се пресегне и почти да почувства тихото им присъствие, тъй като те копнееха да си възвърнат физическия образ. Ако се появеше неотложна нужда да се облекчим, докато пресичаме джунглата, трябваше да изречем молитва и да поискаме от тях разрешение още преди изпражненията ни да докоснат земята, тъй като те бяха много обидчиви. Нарушаването на самотата им беше извинението, което използваха, за да се вселят в неканения гост. Да вървят с неговите крака.”