Rani Manicka > Quotes

“Flowers grow beneath her feet, but she is not dead at all. The years have not diminished the Rice Mother. I see her, fierce and magical. Stop despairing and call to her, and you will see, she will come bearing a rainbow of dreams.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“How not to miss those days when the sun was a happy companion that stayed to play all year round and kissed me a careless nut brown? When Mother caught the sweet rain in her well behind the house, and the air was so clear that the grass smelled green?”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“They didn't finish each other's sentences, rather it was the pauses they shared.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Майка ми седеше край него ден и нощ. Понякога го гълчеше, понякога му пееше песни, които никога не бях я чувала да пее. Може би все пак тя го обичаше. Вероятно по природа си беше такава — като настръхнала. И сега си я представям — дребна фигурка, седнала край леглото, върху което се очертава тялото на татко, заобиколен от вечерните сенки. Облегната на рамката на вратата, подпряла петата на левия крак на прасеца на десния, я слушах като захласната как пее песни, които не знаех, че е скътала в себе си. Спомням си, тогава ми хрумна, че мама е като океан. Дълбока и пълна с неизвестни неща. Дори се боях, че никога нямаше да стигна до дъното му. Искаше ми се да съм ручей, който някой ден щеше да прерасне в река и някога да се влее в океана.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Да, прекрасното легло и прекрасната пейка бяха направени за хората, които улавяха слънчевите лъчи в косите си.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Todo cambia. El truco está en entregarse por completo, vivir el momento y, cuando haya pasado, no tener de qué arrepentirse ni volver la vista
atrás. Ser consciente de que pasará y no sufrir por ello. Que sea lo que tenga que ser.”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“Cada uno de nosotros ha venido a la tierra con varias piezas de un puzle tan grande como el universo. Cada vez que conocemos a alguien, se las enseñamos de manera inconsciente para ver si las de esa persona encajan con las nuestras. Si no encajan, cada uno sigue su camino y no hay nada que hacer. Ay, pero si encajan... Ahí es donde empiezan la atracción, el odio, los celos, el amor, el dolor y el
aprendizaje.”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“Тогава започна да дялка маска. Бавно, извънредно бавно се оформи едно красиво лице с извити вежди и пълни чувствени устни. Гладката леко усмихната маска лежеше до леглото и татко дълго я гледаше. По-късно една нощ се събудихме от трясък и сърдити викове. Втурнахме се и го заварихме насред стаята, облегнат на тежкия дървен бюст на мама. Трески от строшената маска бяха разпилени навсякъде по пода. В продължение на няколко секунди той ни гледа сякаш не ни позна, после се разрида и се свлече безпомощно на пода.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Cuando te topes con la desdicha ajena, considérala propia, pues todos somos células del mismo cuerpo. Piensa que ni una sola de ellas puede morir sin el permiso expreso de todas las demás”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“Китайците обичат булки с малки устица, защото смятат, че жените с голяма уста са лоша поличба. Жена с голяма уста духовно поглъща съпруга си и причинява ранната му смърт.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“În casa aceasta ,zeița noastră a orezului este bunica ta!Ea este păstrătoarea visurilor !Uită-te cu atenție și ai s-o vezi cum stă pe tronul ei de lemn ,ținându-ne toate speranțele si visurile ,mari și mici,ale tale și ale mele ,în brațele ei puternice .Anii nu-i scad puterea !”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Майките виждаха в лицето на боговете детегледачки, скупчени в белите облаци на небето, за да държат под око децата, палуващи във водопада.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Maya dice que nada desaparece para siempre, que incluso las paredes conservan los pensamientos y las acciones de lo que ocurre en su interior. Todo
queda grabado, capa sobre capa.”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“Той ме погледна. Имаше малки черни очички. Смело се взрях в малките, черни като мъниста гледци. В тях прочетох обезпокоителен израз на гордо притежание. Гледах го, без да мигна. „Не показвай, че те е страх“ мислех си, стомахът ми се бе свил на топка от яд. Бях втренчила очи в него като в детската игра кой пръв ще отмести погледа си. Докато неотклонно се взирах в него, биенето на барабаните и звукът на тромпетите заглъхна и присъстващите се превърнаха в сив фон. Странно, но долових промяна в очите на моя бъдещ съпруг. На мястото на гордото притежание се появи изненада. Той сведе очи. Бях победила страшното чудовище. В края на краищата той се оказа плячката, а аз ловецът. Бях опитомила дивия звяр с очи. Усетих как цялото ми тяло пламна.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Родена съм в Цейлон през 1916 година, във времето, когато духовете ходеха по земята също като хората. Беше преди ослепителният блясък на електричеството и шумът на цивилизацията да ги прогонят в тъмните недра на горите. Те обитаваха огромни дървета, изпълнени с хладни синьо-зелени сенки. В пъстрото безмълвие човек можеше да се пресегне и почти да почувства тихото им присъствие, тъй като те копнееха да си възвърнат физическия образ. Ако се появеше неотложна нужда да се облекчим, докато пресичаме джунглата, трябваше да изречем молитва и да поискаме от тях разрешение още преди изпражненията ни да докоснат земята, тъй като те бяха много обидчиви. Нарушаването на самотата им беше извинението, което използваха, за да се вселят в неканения гост. Да вървят с неговите крака.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Меначи беше сбръчкана стара жена с тесни рамене и тънки като на скелет ръце. Предишната й красота се бе запазила единствено в тъмните й очи, обрамчени от гъсти извити мигли. Винаги съм обичала да наблюдавам лицата на много възрастни хора, а нейното беше изключително. Беше като учебник по история, който разказва какви ли не случки. Бръчките й бяха увлекателни страници за разгръщане.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“За нея най-важно бе да бъдем по-добри, по-умни и по-смели. Провалът беше невъзпитано куче, което трябваше да живее в чужда къща. А когато ние наистина се проваляхме, което се случваше често, тя го приемаше като лична обида. Тъжният неоспорим факт беше, че всички ние, взети заедно, не можехме да се наместим и на малкия й пръст нито по способности, нито по интелигентност. Нито един от нас не бе наследил нейните заложби. Факт, който много скоро стана очевиден за нас, но доста късно за нея. С течение на годините тя се превърна в безутешна нещастна жена, която от своя страна направи всички ни нещастни.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Cree y será."Dios se manifestará ante ti en la forma que consiga colmar tus ojos de ternura. ¿Qué le importa a Dios a qué recurra su adepto para recordarlo, ya sea a un hombre moribundo en una cruz o a una serpiente? Lo único que importa es que lo ame de todo corazón. Cierto, a un cristiano jamás se le aparecerá en forma de serpiente, pero a ti sí.”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“El sacrificio era un intercambio de energía. Entregaban su fuerza vital a cambio de una comunicación íntima. Tanto los consumían las llamas de su fe que, de ser necesario, habrían entregado cuerpo y alma, y a menudo así lo hacían”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“След всяко свое отсъствие той се връщал и сервирал на младата си жена всякакви измислици, мариновани с различни видове алкохол. Кой знае защо смятал, че те й харесват.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“La dicha,debo añadir,no es la felicidad.
La felicidad depende de factores externos mientras que la dicha procede del interior de cada uno, sin que nada la provoque.”
― Rani Manicka

“Майка ми смяташе, че залогът за успеха се крие в кожата. За разлика от нея не бях индийска красавица, но в страна, където живеят хора, чиято кожа има цвят на кафе, моята беше като чай с много мляко.
Ценен, прекрасен цвят.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“I’m so sorry. She’s just like that, mean about the mouth. Please don’t feel bad.’
‘Why should I? Women like her are a gift: they hold in their hands the keys to heaven. Although at first glance it may seem they are our enemies, in reality, they have undertaken to provide us with valuable opportunities to be gentle and patient. To act with love. They do this at great cost to themselves – all the tears I cry she will wipe from her own eyes. It is the law of the universe that as you stretch your hand to give to another, you give to yourself. If today she happens to look askance at me, tomorrow, the day after, the following year, or a decade later, when even she has forgotten she once did the same, she will endure an equally disparaging sideways glance.”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“La realidad es una ilusión de tu percepción... Cambia la percepción y cambiarás la realidad.”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“O femeie îndrăgostită vrea să știe ce conține inima unui bărbat și dacă imaginea ei este gravată pe pereții acesteia.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“La muerte no es nada.No le tengo apego a este cuerpo. Es solo un vehículo que mi alma necesita para alcanzar un nivel más elevado de conciencia e iluminación.Resulta desconcertante para los seres humanos, pero ¿cómo iba el alma inmortal a continuar su viaje sin la muerte?”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“Cualquier cosa a la que rindes culto puede ser Dios porque Dios existe en todo lo vivo y lo muerto que nos rodea. Está en todas partes y en todo. Si uno tuviera suficiente fe en una piedra, esa piedra un día abriría los ojos y le mostraría al dios que vive en ella. No importa a qué decida uno rendirle culto, ya sea a una piedra, a un hombre, a un árbol o a una serpiente.”
― Rani Manicka, The Japanese Lover

“Искаш да ти разкажа спомени ли? Да, имам спомени, но те са много ценни и трепкат като пеперуди. Малки вълшебни летящи шарени парченца, с които любознателното малко момченце на времето си играе. Никой не смее да му каже: „Не ги докосвай, защото прашецът ще падне от крилата им, ще се зацапат и няма повече да могат да летят“.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Петнайсетгодишна, мама се бе отказала от живота си заради нас и си запази правото да живее чрез нас. Тя преливаше безграничната си енергия в нас. Подтикваше ни към недостижими висоти. За нас искаше онова, което никога не бе имала или не бе могла да направи. А имаше толкова много неща, които не бе имала, и толкова много неща, които не бе могла да направи. Моят баща я спъваше и тя често му се сърдеше.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“She is a karmic acquaintance. A venomous gift from fate. A mother.”
― Rani Manicka, The Rice Mother