“Мъжете не знаят какво е това любов, докато тя не ги покоси, а когато това стане, пак не знаят, защото са изгубили изцяло и окончателно ума си. Можеш да се сбъркаш от жени в постелята, но в мига, когато се отделиш от тях, не само да не изпитваш липса и празнина, а да ти се струва, че си преял с изстинало ядене. И изведнъж от нищото се появява една, която само като те погледне, забравяш завинаги, че си гладен и жаден. От какво са направени тия женски очи, които напрво ти кормят душата като на жертвено животно, и боговете не знаят защо. Защото, ако знаеха, щяха да се сурнат долу на земята при тях. И щяха да запратят оглупелите смъртни от мъжки род на своето място, горе, в посинелите от скука небесни селения.”