“През нощта бледа светлина осветява бюфета, който съхранява голяма част от богатствата на двете жени. Горе вдясно, в дъното на рафта, стоят пет изящни чаши за кафе от фин порцелан, оцелели от сътресенията в живота на Габи и нейната майка, от преместванията, от бягствата. Габи ги вади много рядко, за неделно кафе с близка приятелка от детството. Тези чаши не изпълняват просто функция на съд - те свиделстват за едно друго време, за една друга реалност, от преди комунизма. Габи се вбесява, когато някоя от тях се счупи - сякаш това подлага под съмнение съществуването на онова време.”