“Мисля за това раждане и ги мразя безутешно всеки ден. Мисля за това раждане и съжалявам, о, как съжалявам, че съм се появила в края на режима, че познавам само последните му гърчове, когато репресията, цензурата и страхът бяха изгубили своето величие. Бих искала да изживея този режим като майка си, изцяло, до най-грозната му лъжа и най-жалката му низост, до последния нюанс на отвращение и страх. Бих искала да премина през всяко колелце на машината, да усетя как постепенно те смазва, как започваш да се подчиняваш, да се презираш, да се мразиш, че всекидневно оцеляваш. Бих искала да почувствам как коварно се загнездва примирението, как губя всякаква надежда и вяра в човешкия род. Бих искала да съм живяла на мястото на майка ми.”