“Дрехите на един покойник... Отначало не смееш да ги докоснеш, разплакваш се, когато минеш пред гардероба. После се заемаш, изваждаш един по един костюмите, пуловерите, ризите, чорапите. Със свито гърло и парещи спомени, започваш да подбираш кое ще запазиш, кое ще дадеш на бедните, кое ще изхвърлиш. С годините това, което си запазил, намалява; подаряваш палтото, молците изяждат пуловерите, копринената рокля прибираш в куфар, който никога няма да отвориш.”