“Сега Рада спи. Завързани с дебел шнур, чувалите лежат в коридора. Габи решава да си почине, когато забелязва на облегалката бяла плетка. Част от пуловер с две стърчащи куки вместо ръце. Когато започна да го плете, Петър все още го имаше. "Да го взема ли, или не? За спомен. Или да го преправя за себе си? Или за малката..." Непреодолимо колебание я връхлита пред тази безсмислена купчина бримки.”