“Бабината къща е в пълна хармония с водата. Нещо повече, в тази хармония се сливат арабските молитви с езическите гласове на рибешките шамани. А баба ми е крехкият посредник на своя бог, изгубена във водния град на зимния бряг. Нейният личен бог Аллах е единственият, за когото някога съм вярвал, че съществува. Виждам я на къщния праг, как се отдалечава от брега, докато къщата тръгва на плаване по реката, с платна от лозница и с прозорци като човешки очи. Отсрещният бряг все повече се отдалечава и Унаджик се ширва като море. Оставям къщата да продължи плаването си, макар че ми е жал, защото знам в какво ще се превърне в края на това пътуване.
Бабината къща е в пълна хармония с водата.”