“Усещам как семето на горчивината, онова, дето се загнезди в мен след смъртта на Трийлор, расте. Искам да извикам толкова силно, че малката да ме чуе, че мръсотията няма цвят, че негърската част от града не е развъдник на болести. Искам да направя така, че онзи момент да не настъпи — а той настъпва в живота на всяко бяло дете, — моментът, в който те започват да си мислят, че черните са по-лоши от белите.”