Aibileen Quotes

“Ever afternoon, me and Baby Girl set in the. rocking chair before her nap. Ever afternoon, I tell her: You kind, you smart, you important. But she growing up and I know, soon, them few words ain't gone be enough.”
― Kathryn stockett, The Help

“Мъжът вдига очи, аз поглеждам към него и за минута просто стоим и се гледаме. Имам предвид, че изпадаме в забавна ситуация. Не смешна, а от онези случаи, в които си мислиш: А така, в къщата има две тоалетни, отвън строят още една и въпреки това този човек няма къде да си свърши работата.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Усещам как семето на горчивината, онова, дето се загнезди в мен след смъртта на Трийлор, расте. Искам да извикам толкова силно, че малката да ме чуе, че мръсотията няма цвят, че негърската част от града не е развъдник на болести. Искам да направя така, че онзи момент да не настъпи — а той настъпва в живота на всяко бяло дете, — моментът, в който те започват да си мислят, че черните са по-лоши от белите.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Ти си добра, ти си умна, ти си важна.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Бебетата обичат дебели хора. Обичат да заровят лице на мишницата ти и да заспят. Обичат и дебели крака. Това го знам със сигурност.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Пет месеца след погребението се вдигнах от леглото. Облякох бялата си униформа, сложих на врата си малкия златен кръст и отидох да работя при госпожа Лийфолт, защото тя тъкмо беше родила момиченцето. Но не след дълго разбрах, че нещо в мен се е променило. В сърцето ми се бе загнездила някаква горчивина. Усещах, че вече не съм толкова примирена.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Разбирате ли, госпожа Лийфолт се облича хубаво всеки ден. Винаги е с грим, има навес за колата в двора и двукрил хладилник с вградена камера. Ако я видите в супермаркет „Джитни“, никога не бихте си помислили, че ще остави бебето си да плаче в люлката. Но прислугата знае всичко.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Тези жени говорят само за три неща: за децата си, за дрехите си и за приятелите си. Щом чуя името „Кенеди“, знам, че не обсъждат политиката. Говорят с какво госпожа Джаки е била облечена по телевизията.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Онази сутрин, след като ме уволниха, се прибрах и застанах пред къщи с новите си работни обувки. Мама беше платила за тези обувки толкова, колкото беше месечната ни сметка за ток. Мисля, че тогава разбрах какво означава срам и какъв е цветът му. Срамът не е черен, като мръсотията, както си мислех. Срамът има цвета на нова бяла униформа, за която майка ти е изкарала пари с цяла нощ гладене, бяла, без петънце или капчица мръсотия от работа.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Винаги е много по-страшно човек, който по принцип вика, да говори тихо.”
― Kathryn Stockett, The Help

“А какво ще кажеш за онази госпожа Робърта? Как те накара да седнеш на кухненската маса и изпробва върху теб новата си боя за коса? — Ейбълийн си избърсва очите. — Боже, преди, а и след това, не бях виждала черна жена със синя коса. Лирой рече, че приличаш на маце от космоса.”
― Kathryn Stockett, The Help

“И преди ми се е случвало да гледам объркани деца. Джон Грийн Дъдли — първата дума, която това момче изрече, беше „мама“ и когато я каза, гледаше право в мен. Но скоро след това започна да вика на всички, даже и на себе си, мама, викаше мама и на татко си. Това продължи дълго. Никой не се разтревожи. Разбира се, когато на игра започна да облича шарените полички на сестра си Джуъл Тейлър и да се пръска с „Шанел № 5“ всички малко се притеснихме.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Слънцето свети ярко, но не присвивам очи. Заставам на автобусната спирка, както правя от близо четирийсет години. След трийсет минути целият ми живот… ще свърши. Може би трябва да продължа да пиша, не само във вестника, но и други неща — за хората, които познавам, и за нещата, които съм виждала и преживяла. Може би не съм твърде стара за ново начало, мисля си аз и се смея през сълзи. Нима едва снощи не си мислех, че вече няма да ми се случи нищо ново?!”
― Kathryn Stockett, The Help