“Слънцето свети ярко, но не присвивам очи. Заставам на автобусната спирка, както правя от близо четирийсет години. След трийсет минути целият ми живот… ще свърши. Може би трябва да продължа да пиша, не само във вестника, но и други неща — за хората, които познавам, и за нещата, които съм виждала и преживяла. Може би не съм твърде стара за ново начало, мисля си аз и се смея през сълзи. Нима едва снощи не си мислех, че вече няма да ми се случи нищо ново?!”