“… от туй място исках да се фърля преди млого години, затуй се изкачих, долазих с нокти и зъби, също като тебе преди малко. Виж, да не убиеш , не повня защо, никак даже не повня! Пристигнах от далечно село, оти знаех, че морето или ще ме убие, или ще ме спаси. И се научих да управлявам мойто си вряме, да бъда тук и никъде другаде. Онуй нящо, дето ме доведе до този бряг, е от другаде и веке не ме засяга. Теб лъжа, мене истина! Оти остана в другото ми вряме!”