“Лицето й каквото капина непрезеряла. Ръките й, каквото чучури и само бистра и хладка вода тече от тях. Пък очите й, очите й кехлибарени, живи броеници от чист кехлибар, изведени от най-дълбокото на земята. Блеснат ли насреща ми, каквото злато ме ослепяват…
Ти си била, Магдалино, и си бил! От другите нищо съм не заповнил. Сила имаше в тебе, сила за сто жени! Гледах насетне, гледах да видя друга каквато тебе, ама не видях. Заръчал съм на децата при тебе да ми заровят костите.”