“… Милан Кундера. Той говореше бавно, сякаш лениво, с кратки и афористични изречения. Много интересен беше изпитът при него. Заведе ни в едно кафене, седнахме на една голяма маса и взехме да си говорим. Не само за литература. Накрая Милан помоли да му дадем студентските си книжки. На първия писа шестица, на втория шест минус, на третия пак шестица, продължи нататък и така, по този елегантен начин, бяхме оценени всички.”