Angel

“… Милан Кундера. Той говореше бавно, сякаш лениво, с кратки и афористични изречения. Много интересен беше изпитът при него. Заведе ни в едно кафене, седнахме на една голяма маса и взехме да си говорим. Не само за литература. Накрая Милан помоли да му дадем студентските си книжки. На първия писа шестица, на втория шест минус, на третия пак шестица, продължи нататък и така, по този елегантен начин, бяхме оценени всички.”
― Jiří Menzel, Rozmarná léta

“Вярно, можеш без мен. Но колкото по-дълго протакам
своя край, толкова по-късно ще свариш
да се превърнеш в дъжд зад стъклата,
шлифоващ без мен тротоарите.”
― Йосиф Бродски

“Съблякох си ризата и се оказа, че върху жълтата хавлия имаше място точно за двама. И в този миг прозрях вътрешната си същност, ако изобщо имах някаква вътрешна същност, а именно, че не искам да бъда различен. Че искам да бъда обикновен. Не исках вътрешната ми същност да се набива на очи. Лежахме толкова близо един до друг, че усещах докосването на рамото и ханша ѝ. Разстоянието между нас оформяше съд, който и при най-малкото раздвижване щеше да се напълни или да се счупи.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“She did occasionally criticise my priorities, how could I buy three new LPs one Friday afternoon when I was walking around in shoes with the sole flapping off? They’re just material goods, I responded, objects, while music was completely different. This was the mind, for Christ’s sake. This is what we need, really, and I do mean really, and it’s important to prioritise it. Everyone prioritises. Everyone wants new jackets and new shoes and new cars and new houses and new caravans and new mountain cabins and new boats. But I don’t. I buy books and records because they say something about what life is about, what it is to be a human here on earth. Do you understand?
‘Yes, you’re probably right, in a way. But isn’t it terribly impractical to walk around with your soles coming off? And it doesn’t look very nice, either, does it.’
‘What do you want me to do? I haven’t got any money. I prioritised music on this occasion.”
― Karl Ove Knausgård, Min kamp 4