Angel

“Вярно, можеш без мен. Но колкото по-дълго протакам
своя край, толкова по-късно ще свариш
да се превърнеш в дъжд зад стъклата,
шлифоващ без мен тротоарите.”
― Йосиф Бродски

“Съблякох си ризата и се оказа, че върху жълтата хавлия имаше място точно за двама. И в този миг прозрях вътрешната си същност, ако изобщо имах някаква вътрешна същност, а именно, че не искам да бъда различен. Че искам да бъда обикновен. Не исках вътрешната ми същност да се набива на очи. Лежахме толкова близо един до друг, че усещах докосването на рамото и ханша ѝ. Разстоянието между нас оформяше съд, който и при най-малкото раздвижване щеше да се напълни или да се счупи.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Колебанията са звук. Треперенето трябва да звучи. Защо не се чува?”
― Yevgeny Zamyatin, We

“Да не би да ме изпитваше? Това беше. Подлагаше ме на изпитание. Явявах се на устен по измисляне на метафори. И внезапно се отпуснах, напълно, нямах представа каква бе причината, просто се случи, може би защото си седях в едно тихо кътче на лятото с близко по душа същество. Не можех ли да нарека нещата с точните им имена? И ако го направех, тя може би щеше да възнагради честността ми, можеше дори да се сближим още повече, не само духовно.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman