Atanas Dimitrov

“Въпреки че тя повече не подхвана тази тема, той усещаше как бавно, но сигурно в душата ѝ се трупаше най-страшното чувство за всяко едно семейство – разочарованието.”
― Мартин Ралчевски, Безкрайна нощ

“Те живееха в мига и изпитваха най-висшата земна наслада: да си приеман безрезервно и напълно от друго човешко същество – нещо толкова просто, но същевременно и велико.”
― Мартин Ралчевски, Безкрайна нощ

“Това, че донякъде осъзнавам какво се случва с мен и какво става в душата ми, не ми помага по никакъв начин. […] Сигурно това е имал предвид цар Соломон, когато е писал книгите си.”
― Мартин Ралчевски, Безкрайна нощ

“Цял живот Марк бе мислил, че човешкият дух е по-силен от нуждите на тялото, или иначе казано, че съзнанието определя битието. Продължаващото мъчително състояние обаче неусетно бе променило възгледите му и макар че не си го признаваше, той вече вярваше, че има моменти, в които битието, със своите неизменни и тривиални нужди, понякога е достатъчно силно, за да доминира изцяло над съзнанието.”
― Мартин Ралчевски, Безкрайна нощ