“Виси си днес той на стената, както
висеше на жилетката на татко -
неспрял, навит и на синджирче двойно.
Часовник още жив на свят покойник.
Броил минути, толкова минути
преминали и чути, и нечути
през него, през сърцето - в радост, в мъка.
Замлъкнало сърцето, той си цъка.
Той, мъртвият, живота надживява.
Ах, от живота виж какво остава -
камара спомени, безсмъртни вещи,
които в своито цъкане зловещо
превръщат ни в часовници сърцата,
оставени за спомен на децата.”