“Сълзите рукват по бузите му, по бузите ми, смесват се с брашнения прах по лицето, вода, сол и брашно, и омесват първия хляб на скръбта. Хляба, който никога на свършва, Хляба на тъгата, който ще ни храни през всички следващи години.”