“Която страст е също, но такава,
че мъките със мъка награждава!
Какво? Да търсим в книги до зори
свещицата на правда непозната,
додето четенето изгори
на нашите зеници светлината,
и дирейки във нощ неясен зрак,
деня си ясен да превърнем в мрак?
Не, нека да потапяме очи
в две по-сияещи очи отсреща
и удивени да летим в лъчи,
каквито никой учен не усеща!
Науката е слънце — ослепява
тоз, който твърде дълго в нея гледа
и своя плява като разпилява
сред чуждите цитати, буквоеда
при цялата си ученост голяма
се радва на звездите във нощта
не повече от оня, който няма
понятие за звездните неща.
Да, можеш да кръщаваш светилата
и пак да ти е празно във главата!”