Валери Петров > Quotes

“Хвърчащите хора
/Валери Петров/

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?”
― Валери Петров

“Над капчука в игли,
сред воали мъгли
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.

Във планинския пост
няма завист и злост
и животът е прост
за незнайния гост.

Нито звън на шейна,
нито глас на женам
вредом само една
тишина, тишина.

Сняг вали, сняг вали
над заспали ели...
Не боли, не боли,
преболява, нали?”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 2

“Със помисъл нечиста
Гумата
изтъркала от листа
Думата ,
но Думата- доказано това е-
остала във въздуха да витае.
Да, словото, щом бива
като чук,
не лесно го изтрива
каучук!”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“Само в момента, във който отида си,
бавно притворил клепачи,
мойто последно видение ти да си-
другото нищо не значи!”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“- Ела при мене, за да не скучая!-
на захарната Бучка рече Чая.
- Но ако влезна
във твоята бездна,
страхувам се, че ще изчезна!-
му каза Бучката. Подир което
се цопна и стопи в кафето...”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!”
― Валери Петров

“Което редно е за бога, не е за кравата двурога.”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“Преди години, помня, бях срещнал в "Много шум за нищо” думата “тенис”.
Избегнах я тогава, защото ми се видя прекалено модерна. По-късно, работейки над “Хенри IV", я срещнах пак. Този път не можех да я избегна, но и вече не исках да го направя. Казах си: нека читателят или слушателят се стресне малко и осъзнае, че хората в тази страна играят тенис от петстотин години, та да не пада духом, когато се окажат по-добри от нас на корта!”
― Валери Петров

“Двайсти век, век на Новия ред,
какво значиш ти, всеки те знае:
нашто знаме (щандарт и трицвет)
над земите 'свободни' играе!

Всеки знае що значи Нов ред:
това значи пак глад и мизерия,
все така 'Труд и радост' отпред,
а на скрито отзад жандармерия!

Всеки знае що значи Нов ред:
Платон сам ще си крие 'Идеите' ,
един падне от велосипед-
затова са виновни евреите!

Това значи той, Новият ред,
'всичко, както преди', това значи!
Свободата в подземен клозет,
над клозета- фашистки палачи!...”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Която страст е също, но такава,
че мъките със мъка награждава!
Какво? Да търсим в книги до зори
свещицата на правда непозната,
додето четенето изгори
на нашите зеници светлината,
и дирейки във нощ неясен зрак,
деня си ясен да превърнем в мрак?
Не, нека да потапяме очи
в две по-сияещи очи отсреща
и удивени да летим в лъчи,
каквито никой учен не усеща!
Науката е слънце — ослепява
тоз, който твърде дълго в нея гледа
и своя плява като разпилява
сред чуждите цитати, буквоеда
при цялата си ученост голяма
се радва на звездите във нощта
не повече от оня, който няма
понятие за звездните неща.
Да, можеш да кръщаваш светилата
и пак да ти е празно във главата!”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“Повярвайте, мадам, опасен той е,
защото е, без сам да го съзнава,
тъй умен, че би минал и без хубост,
тъй хубав, че би минал и без ум!…”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“И колко по-добре е да плачеш от радост, вместо да се радваш на плач!”
― Валери Петров, The Comedies of Williams Shakespeare, Vol. 2

“Просто уличен, макар че не на улицата, а в парка. То беше само едно вместопрестъпление, а господин приставът вика: „Три стават!“ Защото, казва, по трите точки си престъпил устава формално. Първо, пристъпил си към нея — значи: „пристъпление“; второ, целунал си я право в устата — значи: „противоуставно“; и трето, пипал си й формите — значи "формално".”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“Аз пиша, за да разтворя себе си докрай.”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Едно черничево Листо
си вярваше, че сто на сто
ще украси като коприна
парижка някоя витрина.
Но Червеят не прояви
към него по-особен глад
и то умря у нас, уви,
като листо от Свиленград.”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“АРМАДО
Ще получиш тежко възмездие, бъди уверен!

КРАТУН
Тогава ще съм по-добре от слугите ви, защото те получават леко възнаграждение.”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“КОМАРЧЕТО
О, каква лоша памет! Защо не вземете любимата си по-присърце!

АРМАДО
О, аз съм я взел присърце и във сърце, момченце!

КОМАРЧЕТО
Не, във сърцето ви я няма. Тя ви е само „при“, „под“ и „над“ него. Мога да ви го докажа.

АРМАДО
Ти — на мен? И какво ще ми докажеш?

КОМАРЧЕТО
Че съм мъж, когато порасна! Но сега засега само това, че вашата любима ви е „при, под и над“ сърцето. „При“ — защото ви е примамила; „под“ — защото ви се подиграва; и „над“ — защото е инат и никога няма да ви се даде!

АРМАДО
И трите ти игрословици бяха великолепни!

КОМАРЧЕТО (настрани)
А ти си една велика лепка по тях!”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“Кола ако ще теглят трима,
е нужно първо да ги има.”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“Кристалната Ваза
се изпъчи и каза:
- Във мен поставете
най-голямото цвете!-
Но за баобаба
- пук!- оказа се слаба...”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“Защо във върховния, в най-прекрасния миг,
който стих да опише не може,
като шепот сподавен, като радостен вик
все таз дума възкликваме: 'Боже!' ?

Навярно Всевишния тъй поискал е сам,
щом екстазът ни неизразим е,
то навред по земята, ту оттук, ту оттам,
да го викаме всички по име,

тъй че той да ни вижда как нашир и надлъж
се обичаме нежно и лудо,
и да не пропусне ни веднъж, ни веднъж
да се радва на своето чудо.”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“БИРОН
Не съм ли с вас танцувал във Брабант?

РОЗАЛИНА
Не съм ли с вас танцувала в Брабант?

БИРОН
Танцувахте, разбира се!

РОЗАЛИНА
Тогава защо питате?

БИРОН
Изглежда, че сте в отговора бърза!

РОЗАЛИНА
Въпросът ви галопа му отвърза.

БИРОН
Ще капнете, недейте толкоз скача!

РОЗАЛИНА
Ще капне по-напред от мен ездача!

БИРОН
А колко е часът, да знаете?

РОЗАЛИНА
О, краен час да се отчаете!

БИРОН
Ах, вий сте твърде рязка!

РОЗАЛИНА
Не, вашта ласка драска!

БИРОН
Оставям ви тогаз!

РОЗАЛИНА
Ще минем и без вас!

БИРОН
Добре, на добър час!”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“Човек- тъй единично погрешно го наричат;
Човек- са два човека, които се обичат!”
― Валери Петров, Когато розите...

“АРМАДО
А лицето на моята любов е като роза — бяло-румено, без нито едно петънце!

КОМАРЧЕТО
Доста петънца, господарю, могат да се скрият под тази смес от румено и бяло.

АРМАДО
Изясни се, изящно възпитани юноша!

КОМАРЧЕТО
Татенце, майчице, елате ми на помощ!

АРМАДО
Какво сладко синовно обръщение! Колко нежно и прочувствено!

КОМАРЧЕТО
„Под розови страни греха
не можеш ти откри —
човек хладее от страха,
а от срама гори.

А сняг и плам се смесват в тях
и чудиш се смутен:
кое е срам, кое е страх,
кое — естествен тен?“

Леки стихчета, господарю, за нерозовото положение при розовите лица.”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“АРМАДО:
Не съм силен в смятането — наука за кръчмари!

КОМАРЧЕТО:
А вие сте благородник и картоиграч!

АРМАДО:
Да! И едното, и другото! Това са двете качества, които придават блясък на един съвършен мъж!”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“- Защо се толкоз дуе тази Гума?-
тъй Помпата с учудване продума.
Защото ти я помпаш, Помпо мила-
надсмя и се Иглата на вентила.”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“Дори да те е поласкала
мечта да пееш във 'Ла Скала',
едно е да си диво Динго,
а друго- Пласидо Доминго.”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“Не може свобода без дисциплина.”
― Валери Петров, От иглу до кюнец

“Вината пак в науката се крие.
Понеже сложни цели си поставя,
тя простите си длъжности забравя
и щом постигне нещо някой ден,
превзема сякаш град опожарен —
загубила е толкоз във войната,
че плячката не стига за отплата.”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“Любовта — какъв добър дух! Любовта — какъв подъл дявол! Да, любовта е единственият зъл ангел, известен в природата!”
― Валери Петров, Love's Labour's Lost

“Нека станем и в стаята двама,
както никой не ни е видял,
прости, чисти, без капка измама,
да застанем под месеца бял!

Това ти ли си? Аз ли съм? Боже,
кой дари ни със таз красота?
И нима тя наистина може
да се сбръчка и слее с пръстта?

Май че може! В туй равно скриптене
на щурците не чуваш ли ти
как кръга си за теб иза мене
безпощадното време върти?

Старост, смърт... Не, не искам да зная!
Ти ме гледаш и гледам те аз.
Стой така- вечността ни е в тая
бяла стая с бял месец над нас!”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1