“Защо във върховния, в най-прекрасния миг,
който стих да опише не може,
като шепот сподавен, като радостен вик
все таз дума възкликваме: 'Боже!' ?

Навярно Всевишния тъй поискал е сам,
щом екстазът ни неизразим е,
то навред по земята, ту оттук, ту оттам,
да го викаме всички по име,

тъй че той да ни вижда как нашир и надлъж
се обичаме нежно и лудо,
и да не пропусне ни веднъж, ни веднъж
да се радва на своето чудо.”