“Нека станем и в стаята двама,
както никой не ни е видял,
прости, чисти, без капка измама,
да застанем под месеца бял!

Това ти ли си? Аз ли съм? Боже,
кой дари ни със таз красота?
И нима тя наистина може
да се сбръчка и слее с пръстта?

Май че може! В туй равно скриптене
на щурците не чуваш ли ти
как кръга си за теб иза мене
безпощадното време върти?

Старост, смърт... Не, не искам да зная!
Ти ме гледаш и гледам те аз.
Стой така- вечността ни е в тая
бяла стая с бял месец над нас!”