“АРМАДО
А лицето на моята любов е като роза — бяло-румено, без нито едно петънце!

КОМАРЧЕТО
Доста петънца, господарю, могат да се скрият под тази смес от румено и бяло.

АРМАДО
Изясни се, изящно възпитани юноша!

КОМАРЧЕТО
Татенце, майчице, елате ми на помощ!

АРМАДО
Какво сладко синовно обръщение! Колко нежно и прочувствено!

КОМАРЧЕТО
„Под розови страни греха
не можеш ти откри —
човек хладее от страха,
а от срама гори.

А сняг и плам се смесват в тях
и чудиш се смутен:
кое е срам, кое е страх,
кое — естествен тен?“

Леки стихчета, господарю, за нерозовото положение при розовите лица.”