“Да съчустваш на всичко, да си едновременно поглъщащият охлюви и погълнатият охлюв, изяденото и онова, което го изяжда... Как да забрави онези кратки години, в които го можеше.
Понякога, докато пише, се усеща като гол охлюв, който пълзи в неизвестна посока (а посоката е известна- там, където отива всичко) и оставя след себе си следа от думи. Едва ли някога ще се върне по нея, но пътем, без дори да го иска, тя може да се окаже лечебна за нечия язва. Рядко за собствената му.”