Geri Cookie

“Носеше побелелите си коси много дълги, до раменете, и не знаех дали защото мислеше младежки, или защото вече си спомняше за себе си.”
― Romain Gary, Clair de femme

“Мълчахме и това решаваше всичко: мълчанието не ставаше непоносимо. Намирах, че има объркан вид, но може би просто имах нужда от надежда.”
― Romain Gary, Clair de femme

“— Когато човек пътува неспирно, в крайна сметка остава без познати…

Замълчах. Той разбра, прие вид сякаш е изгубил на рулетка всичко, което е имал. Вдигна и сложи шапката си и придружи пудела до бара.

— Какво сте правил като барман в Лас Вегас през 1975?

— Нищо. Не съм бил там. Но този човек имаше нужда да познава някого…”
― Romain Gary, Clair de femme

“— Може би е по-добре хората да си говорят, защото в противен случай нещата твърде бързо стигат до кривата круша, а после човек трябва да се връща… „Не знам какво правя в това кафене с мъж, когото не познавам“, така ли е?”
― Romain Gary, Clair de femme