Sign in with Facebook
Radostina A. Angelova’s Followers (74)
1,629 books
|
278 friends
419 books
|
559 friends
1,042 books
|
906 friends
1,619 books
|
445 friends
1,903 books
|
622 friends
1,690 books
|
477 friends
513 books
|
101 friends
863 books
|
170 friends
More friends…
Radostina A. Angelova
Goodreads Author
Born
in Sofia, Bulgaria
Genre
Member Since
September 2013
To ask
Radostina A. Angelova
questions,
please sign up.
|
Виенски апартамент
by
—
published
2012
—
3 editions
|
|
|
Утре
by |
|
|
Скреж
by |
|
|
Бал в Мулен Руж
by |
|
|
Афиши в огледалото
|
|
|
Имаго
by
—
published
2013
|
|
|
Обратната страна
—
published
2014
|
|
|
Имаго: Време за пеперуди
by |
|
|
Не сме тукашни
|
|
|
Разноезичие
by
—
published
2010
|
|
“Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея.
А и - добави най-накрая луната - и светът , както лятото, се преобръща изневиделица. Ако предсказаното в неродената земя се обърка?
Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира.
Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си.
А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират.”
― Виенски апартамент
А и - добави най-накрая луната - и светът , както лятото, се преобръща изневиделица. Ако предсказаното в неродената земя се обърка?
Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира.
Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си.
А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират.”
― Виенски апартамент
“Когато отпиваше тъмната течност, мъжът разбираше, че жаждата на жената до него е попила много сол, затова и виното го хващаше.”
― Виенски апартамент
― Виенски апартамент
Topics Mentioning This Author
| topics | posts | views | last activity | |
|---|---|---|---|---|
| Bulgaria reads: Giveaway от български автори и издатели | 83 | 1115 | Dec 12, 2017 06:43PM |
“Не е вярно, че за да разбереш другия, за да съпреживееш грижите му, трябва да можеш да гледаш и със своето, и с неговото око. Емпатията изисква да затвориш и двете очи за себе си и да гледаш само с очите на другия.”
― Не сме тукашни
― Не сме тукашни
“Беше по времето, когато бях безпризорно четяща: нито някой ме е контролирал какво чета, нито колко чета. Само знаеха, че не ми насмогват на книги. Така един ден, четейки календарчето, открих, че е пълно с чудни, неземно звучащи имена като Мелетий, Апфия и Дросида. В края на книжлето формат А7 ме чакаше нова изненада: молитвите, включително Господнята молитва, за която бях чувала от майката на Карамел. Научих я наизуст, дори се молех понякога, нищо, че не бях кръстена.
После, съвсем на зряла възраст ме кръстиха, но тогава вече бях спряла да се моля.
И преди няколко години започнах да го правя отново. Тихо и кротко, вечер в постелята, на тъмно и наум. Казвах си цялата молитва и заспивах. Но напоследък се улавях, че вместо: „Да дойде Твоето царство”, казвах: „Да бъде Твоето царство”. И размишлявах върху това, коя е по-правилната дума.
Защото, докато се молех да дойде царството Му, аз и милиони като мен приемахме, че царството Му не е тук.
Че го няма.”
― Не сме тукашни
После, съвсем на зряла възраст ме кръстиха, но тогава вече бях спряла да се моля.
И преди няколко години започнах да го правя отново. Тихо и кротко, вечер в постелята, на тъмно и наум. Казвах си цялата молитва и заспивах. Но напоследък се улавях, че вместо: „Да дойде Твоето царство”, казвах: „Да бъде Твоето царство”. И размишлявах върху това, коя е по-правилната дума.
Защото, докато се молех да дойде царството Му, аз и милиони като мен приемахме, че царството Му не е тук.
Че го няма.”
― Не сме тукашни
