Виенски апартамент Quotes

“Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея.
А и - добави най-накрая луната - и светът , както лятото, се преобръща изневиделица. Ако предсказаното в неродената земя се обърка?
Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира.
Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си.
А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“...самотните вечери на мъжа могат да бъдат приспани в женски устни...”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Когато отпиваше тъмната течност, мъжът разбираше, че жаждата на жената до него е попила много сол, затова и виното го хващаше.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Истинският мъж споделя себе си само с жена с цъфнали очи. Той къса залъка от устата си на две и двете половини са винаги равни. С едната запечатва лявото око на жената, а с другата – дясното. Така жената ослепява за света наоколо и се осланя само на мъжкото рамо, което я води. Мълвата може да ги жигоса като странни...Но вечер жената спуска пердето на прозореца, а мъжът разпуска косата й. После сваля залъците от очите й и двамата се събличат, без да махат дрехите си: той сваля мъжкото си его, а тя – женската си лукавост. После се любят. Мнозина мислят, че това е най-нтересното, но не е. Самото любене няма значение за останалите – как, колко, защо. Но винаги накрая кукурига петел. И ето, това е загадката в цялата простичка история – откъде се взема петелът...”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Жената осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб.
Мъжът до този момент я любел така, както виждал, че го правят овните, петлите и кучетата му. Но един ден жената се извъртяла, та му показала незащитения си корем, в който създавала живота. Като оставила съдбата си и съдбата на неродените от утробата й деца на волята на мъжа, жената престанала да му бъде равна.
И сторила този грях само и само да му види очите. Защото го обичала! И той да й види очите. Защото била суетна...”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Виенчанинът обича да седне в ресторант и пак ще яде вурст, но ще го прави изискано, със салфетка на коленете.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент