“Жената осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб.
Мъжът до този момент я любел така, както виждал, че го правят овните, петлите и кучетата му. Но един ден жената се извъртяла, та му показала незащитения си корем, в който създавала живота. Като оставила съдбата си и съдбата на неродените от утробата й деца на волята на мъжа, жената престанала да му бъде равна.
И сторила този грях само и само да му види очите. Защото го обичала! И той да й види очите. Защото била суетна...”