Radostina A. Angelova > Quotes

“Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея.
А и - добави най-накрая луната - и светът , както лятото, се преобръща изневиделица. Ако предсказаното в неродената земя се обърка?
Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира.
Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си.
А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“...самотните вечери на мъжа могат да бъдат приспани в женски устни...”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Когато отпиваше тъмната течност, мъжът разбираше, че жаждата на жената до него е попила много сол, затова и виното го хващаше.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Всяка любов се разпада на... моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат...”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Истинският мъж споделя себе си само с жена с цъфнали очи. Той къса залъка от устата си на две и двете половини са винаги равни. С едната запечатва лявото око на жената, а с другата – дясното. Така жената ослепява за света наоколо и се осланя само на мъжкото рамо, което я води. Мълвата може да ги жигоса като странни...Но вечер жената спуска пердето на прозореца, а мъжът разпуска косата й. После сваля залъците от очите й и двамата се събличат, без да махат дрехите си: той сваля мъжкото си его, а тя – женската си лукавост. После се любят. Мнозина мислят, че това е най-нтересното, но не е. Самото любене няма значение за останалите – как, колко, защо. Но винаги накрая кукурига петел. И ето, това е загадката в цялата простичка история – откъде се взема петелът...”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Жената осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб.
Мъжът до този момент я любел така, както виждал, че го правят овните, петлите и кучетата му. Но един ден жената се извъртяла, та му показала незащитения си корем, в който създавала живота. Като оставила съдбата си и съдбата на неродените от утробата й деца на волята на мъжа, жената престанала да му бъде равна.
И сторила този грях само и само да му види очите. Защото го обичала! И той да й види очите. Защото била суетна...”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Никога не е било лесно. Но колкото повече остаряваш, толкова повече болката изглежда се увеличава. Като си млад – болка има само при раздялата. С възрастта болката се появява май още с влюбването – заради хилядите въпроси „за“ и „против“, заради неспособността да загърбиш рационалното и да се оставиш само на течението. Имаш вече какво да губиш – понякога семейство, понякога кариера, власт, пари, авторитет... все неща, към които си
се стремял, преследвал си ги. А и в крайна сметка вътре в себе си знаеш, че пак ще се стигне до раздяла, която започваш да преживяваш едва ли не от самото начало.”
― Radostina A. Angelova, Обратната страна

“Неизреченото съществува. Родено в ума, то вече притежава форма, цвят, вкус, мирис. Може да се докосне, може да докосва. Мислите също създават реалност, но върху нея човекът упражнява дори по-малък контрол отколкото върху действителността.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Идваха такива моменти в живота – уж човек се събужда, но не съзнава, че е отворено единствено лявото око, а дясно- то спи. И така не вижда опасността, не може да повдигне десница, за да предпази лицето си, да залегне, за да предпази сърцето си или да изкрещи, за да предпази душата си. Бурята го връхлита, но е жестока, защото ако и двете очи са затворени, човекът проклина боговете или късмета си, скъсал се още с пъпната връв. И толкова. А когато лявото око е отворено, усещането за безпомощност е пълно и цялостно като ледена вода в пресъхналата уста. Ледена вода, която не утолява жаждата, а убива.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е хубаво. Особено когато очите му са пълни с жажда за нови открития и нектарът на думите му е лечебен. Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е лошо. Особено когато искреността му го кара да говори точно онова, което мис ли. Детето живее днес и точно в този миг. То не познава условностите на миналото и не се вълнува от не- предвидимите сблъсъци в бъдещето. Детето е най-смелото създание в човешкия род, защото не се бои от последстви- ята – то просто не знае, че ги има. Трябва да минат дни и години, за да започне да носи пелерината на осъзнаването, и там, сгушено в нея, да си даде сметка, че искреност- та е само друга форма на човешката глупост. И разбрало това – да онемее, за да се превърне във възрастен.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди. Близкото бъдеще и далечното бъдеще въртят едно и също въже, а по средата човекът скача, както може. Но понякога се случва да спре. Да се спъне. Да го спънат. Да се откаже доброволно или да го принудят, което понякога е едно и също. И тогава въжето спира, близкото и далечното бъдеще в двата края се сливат с настоящето, за да изчезнат като възможност завинаги.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Нали и най-малкото клонче, пораснало в хладната пролет, иска да се изпра-
ви срещу вятъра. И най-крехкото стръкче вярва, че освен да цъфти, има и друго предназначение – да надвие бурята. Останалите, онези с треперещите листенца, са просто страхливци. Толкова се боят от прекършване, че им става все по-трудно да отворят очите си сутрин, дори денят да е
безветрен, а небето – ясно. Ала най-страшните бури се вихрят под стиснати кле-
пачи. Тези бури със сигурност убиват, само че по ужасен начин: постепенно.”
― Radostina A. Angelova, Обратната страна

“Неочакваните събития са двойка свраки, които се движат винаги заедно: дойде ли едното, човек трябва да се оглежда за второто – то е съвсем наблизо. Могат да под- скачат насам-натам, но със сигурност се движат към една определена цел: била тя орех, който да засити стомаха, или въгленче, което да подпали гнездото и цялата къща с него. Неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца – никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът – катрана или ангелския пух. А най-хубавото от всичко е, че сред цялата сврача прелест на неочакваните събития стои чифт любопитни очи, които се запомнят. За добро или за зло.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Истината не се нуждае от жестове и гримаси. Истината е тапа от шампанско, на която трябва смело да отвиеш телчето и след като гръмне – доволно да се наслаждаваш на мехурчетата, които затоплят кръвта.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Притихването на душата е като съвършена мелодия от седем нотни знака: шест паузи и тон, който звучи в синхрон със сърцето.”
― Radostina A. Angelova, Обратната страна

“Когато е влюбен, мъжът, дори да не е бил никога рибар, хвърля въдица. Закача на нея собственото си желание, слага за всеки случай щипка искреност и неизменно оставя дъх на мускус. После замята. Понякога жената, към която е насочено цялото това усилие, долавя стръвта. Друг път я вижда, но се прави, че я няма. Случва се на кукичката да се хване съвсем различна риба, неочаквана и със сигурност изненадваща за рибаря. Мъжът обаче е упорит. Мъжът и милионите мъже преди него, които са скрили последния си дъх в костите му, са изкусни в този занаят - чакането. Майсторството им е филигранно. Нали така са предавали гените си ден след ден, век след век…”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Ако една ръка е тръгнала на път, а другата я очаква, е без значение чия ръка е била търсещата и чия – чакащата. Ако едни устни са запазили аромата на миналогодишно сладко от малини чак до този миг, а другите – дъх на препечен хляб, и двете се слеят в неповторим, засищащ вкус, който мами да бъде опитан пак, и пак… – какво значение има кой е варил сладкото и кой е месил хляба? Ако един търси топлина в тъмното, а друг – светлина в мрака – какво значение има чий точно дъх е стъкнал огъня, донесъл и светлина, и топлина за двамата?”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Ревността се раждаше с любовта, но винаги я надживяваше...”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Виенчанинът обича да седне в ресторант и пак ще яде вурст, но ще го прави изискано, със салфетка на коленете.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“И на по-късни години човек може да има щастливо детство.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Там, където идва любовта, настава светлина. Но там, където лумва светлина – започват да се появяват и сенки…А в сянката нищо читаво не може да вирее: само болести и проблеми. И по тези сенки влюбените се разпознават най-добре, няма начин да се скрият”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Младостта е удивителна в своята вечност.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“С времето обаче емоцията се засилваше и при двамата - говореха с часове по телефона, по скайпа, срещаха се вечер след неговата работа или рано сутрин пиеха по кафе заедно, все за малко, все скришом, но с топлото усещане, че денят им е спрял каручката си, за да качи усмивка на близък, проблем на приятел или тиха прегръдка.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Не е вярно, че за да разбереш другия, за да съпреживееш грижите му, трябва да можеш да гледаш и със своето, и с неговото око. Емпатията изисква да затвориш и двете очи за себе си и да гледаш само с очите на другия.”
― Radostina A. Angelova, Не сме тукашни

“Любовта е безчувствена. Тя е като водата или есента – просто съществува. Хората са тези, които ѝ придават смисъл с копнежите си.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Макс паркира в един от онези тайнствени вътрешни дворове, в които още се виждаше лицето на стара София: онази от времето на Роза Попова, на файтоните със сиви жребци и офицерските униформи, на слугинчетата с бакърените съдове под прокапалите покриви и госпожите, треперещи над сребърните си прибори, на чиновниците с безизразните им лица и ръкавелите, на работниците от захарната фабрика, прибиращи се на тумби след края на смяната, на шопите с каруците зеле и тикви, тръгнали към Лахна пазар, на контетата, сучещи мустаци пред невидимите през деня танцьорки от шантаните. Лицето на този град обаче бе толкова тайнствено, че се разкриваше едва късно вечер, когато слънчевите сенки си бяха отишли, а лунните още не бяха родени. И можеха да го видят единствено онези, за които лозята на Куру-Баглар, сладкарница „Охрид” и концертите на капелмайстори Йермарж и Хохола в градското казино не бяха тайнствени думи, а живи дихания в кръвта им.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Човешкото същество е петимно за знание, жаждата за нови неща е дълбоко заключена в природата ни.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Човек е устроен така, че улавя всяко внезапно прозрение в мига, в който то се роди в ума му. Ако не е удобно за емоциите обаче, прозрението моментално се засипва с тонове пясък във вид на думи, хаотични мисли, аргументи и лъжовни трепети. Оцеляват единствено онези прозрения, за които човекът е готов, подобно рибар, хвърлил въдица за щука и уловил щука. За разлика от съседа, който няма начин да улови щука с кукичка за попче...”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Близостта на облечените тела изисква повече време от близостта на телата без дрехи.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото