“Човек е устроен така, че улавя всяко внезапно прозрение в мига, в който то се роди в ума му. Ако не е удобно за емоциите обаче, прозрението моментално се засипва с тонове пясък във вид на думи, хаотични мисли, аргументи и лъжовни трепети. Оцеляват единствено онези прозрения, за които човекът е готов, подобно рибар, хвърлил въдица за щука и уловил щука. За разлика от съседа, който няма начин да улови щука с кукичка за попче...”