Diana

“Морето!
Вълшебна дума, която означава всичко светло, радостно и безгрижно за един летовник. Пир за душата и възхита за тялото. Има ли нещо по-прекрасно от морето, от дивото море след всеки далечен от него град - та бил той и най-красивият и удобен град. Морето е неподражаемо. И несравнимо. Може да има в сърцето място за планини и пещери, за гледка на звездно небе и горящ огън, както и за много други чудесни неща - но за морето съществува свято запазена територия. Завинаги.”
― Николай Теллалов, Пълноземие

“Жената осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб.
Мъжът до този момент я любел така, както виждал, че го правят овните, петлите и кучетата му. Но един ден жената се извъртяла, та му показала незащитения си корем, в който създавала живота. Като оставила съдбата си и съдбата на неродените от утробата й деца на волята на мъжа, жената престанала да му бъде равна.
И сторила този грях само и само да му види очите. Защото го обичала! И той да й види очите. Защото била суетна...”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Когато отпиваше тъмната течност, мъжът разбираше, че жаждата на жената до него е попила много сол, затова и виното го хващаше.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя