“Тази нощ сънувах Годо. Изобщо не лъжа. И понеже, както знаем, той не пристига – по-точно е да се каже, че сънувах как очаквам Годо. Разминавам се с разни хора, ходя по разни улици и се оглеждам, обръщам се назад, а онзи не идва и не идва.
Не знам нито кой е, нито какъв е, само вървя насам-натам с усещането, че развивам сюжет. Ама работа! Дали пък неусетно литературата не ни е обсебила също толкова, колкото действителният живот, та иреалното, което ни изпълва нощем, успява да създаде сюжетни… състояния.”