“Хванали една вобла, изчистили й вътрешностите (само яйчниците й оставили за разплод) и я закачили на едно въже на слънце: нека се суши. Повисяла воблата ден-два, а на третия и кожата по корема й се сгърчила, и главата й поизсъхнала, и мозъкът й, колкото имало в главата й, изветрял, повехнал.
И почнала воблата да си живее добре.*

* Зная, че в природата не се среща такова нещо, но тъй като думите от приказката не може да се изхвърлят, нека бъде така.”