“Какво, Стево, рече, не можеш да спиш ли? Исках да ѝ кажа: мислех, че живееш в Горенска, под зеления склон, в равнината с широките поля, това исках да ѝ кажа, яздиш ли там наоколо? Но тя си отиде, изчезна.
...
Все едно, тази нощ, тя дойде при мен, тази нощ я видях, защото дойде сама. Тя - Вероника.”