“... изработи нещо като компромис между страха и желанието; наричаше го „еротично приятелство“. Твърдеше пред своите партньорки: само лишената от сантименталност връзка, в която човек не предявява претенции към живота и свободата на другия, може да направи и двамата щастливи.
Понеже държеше да е сигурен, че еротичното приятелство никоганяма да прерасне в любовна агресивност, той се срещаше с всяка от постоянните си любовници само на много дълги промеждутъци. Намираше този метод за съвършен и го пропагандираше сред приятелите си: „Нужно е да се спазва правилото за числото три. Може да се виждаш с една и съща жена често, но в никакъв случай повече от три пъти, или пък да се срещаш с нея години наред, но само при едно условие: между отделните срещи да са минали най-малко три седмици.“
Тази система бе дала на Томаш възможност да не къса с постоянните си любовници и в същото време да има значителен брой временни... Неписаният закон на еротичното приятелство предполагаше Томаш да изключи любовта от живота си. В мига, в който нарушеше това условие и се влюбеше, останалите му любовници щяха да се озоват в неравностойно положение и да се разбунтуват.
Воден от тези съображения, Томаш нае за Тереза квартира, където тя трябваше да отнесе тежкия си куфар. Той искаше да бди над нея, да я пази от злини, да се радва на присъствието й, но не чувстваше необходимост да променя начина си на живот. Ето защо не искаше да се знае, че Тереза спи при него. Споделеният сън беше улика за наличието на любов.”