“.... Аз я взех и докато вървях насам, отхапвах от по малко от нея и разсъждавах за вкуса на спомените и затова как всички ние преживявахме заедно халюцинацията, наречена битие: въздуха, водата, тиктакането на земните мигове, дъха на влажна пръст, полепнала по една ябълка наесен. Както виждаш, понякога животът предлага свои варианти за край. Не става дума за щастлив или тъжен край, а просто за последната щриха, завършваща кръга на живота, където началото и краят се сливат в едно.”