Николай Грозни > Quotes

“Да забравиш себе си отново, когато си се събудил по средата - това е най-трудният фокус на сцената, а може би и в живота.”
― Николай Грозни

“Видян през погледа на един невръстне хлапак, животът на десетокласника криеше безброй тъмни наслади и изкусителни огорчения. Десетокласникът имаше достъп до бездънен кладенец, пълен със зашеметяваща безнадеждност. Десетокласникът беше винаги изтощен и изцяло лишен от слънчева светлина и елементарна екзистенциална логика. Гаснещ в сумрака на неоновите лампи, изтерзан до смърт от бездарните опити на учителя по оркестрация да прочете някаква тъпа ученическа пиеса на раздрънканото пиано с плитък долен регистър и пластмасови височини, десетокласникът седеше извърнат към прозореца и наблюдаваше как Хелиос потъва зад планината. Ето това вече беше истинско страдание. Копнежът по недостижимата, огряна от слънце вечност, притаена зад непрекъснато отдалечаващия се хоризонт; оранжевите пръстени на здрача, които се търкаляха по балатума; натрапчивият страх от предстоящите матури; халюцинациите за дългогодишно изгнание в консерваторията, за живот, посветен на затъпяващ преподавателски труд и героични концерти в полупразни зали; призракът на червената петолъчка, вклинен в оловното софийско небе; очакването на поредната доза идеология (в Хадес всичко върви!), на поредните лъжи, на поредните воъни, на поредните тържества и сценки с марионетни маршови оркестри, на поредните съкрушителни триумфи на посредствеността, на поредните разочарования и дълбоко удовлетворяващи повърхностни рани; предусещането за още бутафорно време, за повече емоционална атрофия и по-малко меланхолия, за по-малко презрение, но и по-малко любов, по-малко вяра в наближаването на обещаното пробуждане, по-малко жажда за истина, по-малко неприязън към неспирното дрънкане на разстроеното пиано в дъното на коридора, звукът на отвъдното, който тихо се промъква в сулфурните води, изтъркана фраза подир изтъркана фраза. Тайните на нощта никога нямаше да загубят своята привлекателност.”
― Николай Грозни

“.. вплетени в куките на телефонните антени, облаци-въглени клечат върху опърпаните керемидени покриви.”
― Николай Грозни

“.... Аз я взех и докато вървях насам, отхапвах от по малко от нея и разсъждавах за вкуса на спомените и затова как всички ние преживявахме заедно халюцинацията, наречена битие: въздуха, водата, тиктакането на земните мигове, дъха на влажна пръст, полепнала по една ябълка наесен. Както виждаш, понякога животът предлага свои варианти за край. Не става дума за щастлив или тъжен край, а просто за последната щриха, завършваща кръга на живота, където началото и краят се сливат в едно.”
― Николай Грозни

“Ние воювахме с държавата, а цигарите, алкохолът и диазепамът бяха нашите най-опасни оръжия. Комунистическите прасета притежаваха живота ни; те разполагаха с нашите ръце и пръсти, с таланта ни, с детството ни и дори с нашите мозъци, които бяха непрекъснато обработвани с окултни заклинания и лозунги, предвещаващи зората на Най-висшия обществен ред. Здрав дух в здраво тяло! Любовта - отговорност на отделните работни единици да формират здрави пролетарски елементи. Физкултурата - основен дълг на всеки син и дъщеря на работническата класа. Младежта - плодородна почва за комунистическия идеал! Те искаха здрави и трудолюбиви единици, които да маршируват, да козируват и да се плодят с една-единствена цел: да напълнят Светлото бъдеще с нови здрави и трудолюбиви единици. Да, обаче ние нямаше да им направим това удоволствие. Щяхме да унищожим най-ценната им собственост: в разложено тяло - вечно мъртъв дух. Любовта - това е да се чукаш на обществени места и да абортираш всяко случайно потомство. Физкултура е да изпушваш по две кутии на ден, да изпиваш осем бири в кръчмата на Дондуков през голямото междучасие и да крадеш успокоителни от кабинета на сестрата. Младостта - това е да си на петнайсет и вече да се чувстваш като седемдесетгодишен мизантроп, който чака смъртта.”
― Николай Грозни

“Всяка малка победа над посредствеността има значение.”
― Николай Грозни