“Не става с думкате върху вратата -
с юмруци в детски сън не се нахлува.
Обръщах другата страна до святост,
но бузата в гърдите се подува...
Затуй пристигам с пушка. Не от злост -
парче инстинкт за самосъхранение.
Пристигнах вест, а си отивам - кост.
Оглозгана докрай - като търпение.”