“- Слушай, от известно време ми се върти една идея. Чудесна идея. Не съм ти казвал, нито на Илан… ало? Останал ли е някой в тази галактика? Ало, човечество? Илан?
Илан ужасен подскочил от мястото си.
- Изгориха цялото укрепление – прошепнал паникьосан Аврам. – Заедно с хората, оборудването, кухнята, раниците ни – всичко, което им се изпречи пред погледа. Всичко гореше. Ръцете и лицето ми са изгорени от горещия въздух, целият съм в сажди. И бележниците ми изгориха. Цяла година работа. Тази идея… цяла година, всичко замина. Мамка му. Всяка свободна минута в базата, през отпуските виждаше на какъв хал бях – цяла година. Седем тефтера. Дебели, по двеста и двайсет страници всеки, всичките идеи…
Гласът му се прекършил и започнал да плаче. Говорел и плачел. Трудно можело да се проследи какво казва. Илан станал и прав слушал хлипането на Аврам.”