To the End of the Land Quotes

“From the minute I saw you with the match in your hand I thought I could tell you anything on my mind.

You'd be my model, but for words.”
― David Grossman, To the End of the Land

“And there will be a time, not for long, a month is enough, or a week, when every single person will be able to completely fulfill what they were meant to be—everything their bodies and souls have offered them, not what other people have dumped on them.”
― David Grossman, To the End of the Land

“Something has fallen asleep there, that's all, but it's warm, and it's hers, it's the pain imprinted on her, and his healing powers rise up. It's her with everything she now is.”
― David Grossman, To the End of the Land

“A soldier who looked as if he were around fifteen, with soft, smooth cheeks, lay next to Ilan with his eyes closed, curled up and mumbling quickly, devotedly. Ilan touched his leg and asked him to say a prayer for him. Without opening his eyes, the boy said he wasn't praying. He wasn't religious at all, he was just reciting chemistry equations. That's how he used to quiet himself before matriculation exams, and it always worked. Ilan asked him to say a few equations for him.”
― David Grossman, To the End of the Land

“Al momento se levanta. Lo que sea con tal de no estar sentada. No tiene que resultar blanco fácil para el asta que ya se abre camino a tientas hacia ella, ni para la gigantesca red de pesca que está cayendo lentamente sobre ella. Presta oído en dirección a la puerta. Nada. Desde la ventana ve la lengua de la calzada y el labio de la acera. Peina ese espacio con la mirada pero sigue sin ver”
― David Grossman, La vida entera

“Alle waren jetzt damit beschäftigt, den Tisch zu decken, und niemand außer ihr bemerkte, was das Baby tat. Es drückte seine Lippen in das Innere von Avrams Hand, blökte ein sanftes und angenehmes Ba-ba-ba und genoss mit seinem ganzen Sein den Klang und das Kitzeln, das es wohl in den Lippen spürte. Auch in Oras Hals und Mund schwebte ein anregendes Summen, ihre Lippen spürten es auch, und in ihr murmelte es stimmlos ba-ba-ba.”
― David Grossman, Eine Frau flieht vor einer Nachricht

“They sit for a long time, hidden away in the small crater. Holding each other like refugees from a storm… Beneath Ora’s body are the cool stone and the whole mountain, enormous and solid and infinite. She thinks: How thin is the crust of the earth”
― David Grossman, To the End of the Land

“Il suffisait parfois d'un petit marchandage de rien du tout pour venir à bout des grandes choses - le temps, le destin, Dieu…”
― David Grossman, To the End of the Land

“It's very nice to say 'And if you will it, it is no dream', But what if you stop willing? Or if there's no strength left in you to will anymore?”
― David Grossman, To the End of the Land

“- Слушай, от известно време ми се върти една идея. Чудесна идея. Не съм ти казвал, нито на Илан… ало? Останал ли е някой в тази галактика? Ало, човечество? Илан?
Илан ужасен подскочил от мястото си.
- Изгориха цялото укрепление – прошепнал паникьосан Аврам. – Заедно с хората, оборудването, кухнята, раниците ни – всичко, което им се изпречи пред погледа. Всичко гореше. Ръцете и лицето ми са изгорени от горещия въздух, целият съм в сажди. И бележниците ми изгориха. Цяла година работа. Тази идея… цяла година, всичко замина. Мамка му. Всяка свободна минута в базата, през отпуските виждаше на какъв хал бях – цяла година. Седем тефтера. Дебели, по двеста и двайсет страници всеки, всичките идеи…
Гласът му се прекършил и започнал да плаче. Говорел и плачел. Трудно можело да се проследи какво казва. Илан станал и прав слушал хлипането на Аврам.”
― David Grossman, To the End of the Land

“- Веднъж – май беше в единайсети клас – му писах, че макар да не сме гаджета, двойка, както искаше той, все пак усещам, че винаги ще бъдем заедно. Независимо как, но така ще бъде. А той ми изпрати телеграма – нали знаеш, неговите телеграми…- Илан се разсмя в тила ѝ. – В нея пишеше, че откакто получил писмото ми, се разхождал с роза на ревера; а когато го питали какъв е поводът, отговарял: „Вчера се ожених“.
- Помня – червената роза.”
― David Grossman, To the End of the Land

“Ора каза на Аврам, че вероятно и самата тя никога няма да разбере какво всъщност се е случило зад затворената врата на Адам и Офер през целия този период. Защото… какво се случи наистина? Две деца – едното почти на тринайсет, другото- скоро навършило девет, прекарваха всеки ден заедно, обикновено сами, в продължение на три-четири седмици през лятната ваканция. Играеха компютърни игри и джаги, говореха си часове наред, измисляха нови герои, и от време на време си готвеха шакшука или спагети.
- И докато правеха всичко това-не ме питай как точно е станало – единият спаси другия.”
― Давид Гросман, To the End of the Land

“- Знаеш как е, когато си дете и някой възрастен си играе с теб – все се страхуваш, че ще дойде моментът, когато ще му писне. Все се чудиш кога ще си погледне часовника, кога ще има да прави нещо по-важно от това да е с теб.
- Да – казал Илан. – Да.
- Но мама – на нея никога не ѝ писваше, преди да ми писне на мен, за каквото и да е; знаех, че независимо от всичко, тя няма да прекрати играта преди мен. – Той се носел в мъгла. Гласът му бил първичен, писклив, като на дете. Илан се почувствал, сякаш го виждал гол, но не можел да се спре. – Това ти дава сила за цял живот, нали? Може да направи човек щастлив, нали?”
― David Grossman, To the End of the Land